Безсърдечно
Като самотен пясък мидени черупки
шлифова времето безплодни чувства.
Щрихована аритмия, на дупки –
как се бродира? Или е изкуство?
Души пленени, тръпнещи в омая,
изливат се до капчица и чакат
любовните си страсти, но не знаят,
че спомен са, прашинка от спектакъл.
Бледнеят скъпоценните моменти
на светли нощи, с дъх на камуфлаж.
Вселената е с код: Аплодисменти
за кухия сърдечен декупаж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
