Като самотен пясък мидени черупки
шлифова времето безплодни чувства.
Щрихована аритмия, на дупки –
как се бродира? Или е изкуство?
Души пленени, тръпнещи в омая,
изливат се до капчица и чакат
любовните си страсти, но не знаят,
че спомен са, прашинка от спектакъл.
Бледнеят скъпоценните моменти
на светли нощи, с дъх на камуфлаж.
Вселената е с код: Аплодисменти
за кухия сърдечен декупаж.
© Геновева Христова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
