26.11.2022 г., 8:37

Безвремие

766 0 0

Живея в безвремие… Тебе те няма.

Едва ли очаквах тъждествен живот:

върви битието, подобно на драма,

прилично на сухо дърво.

 

И ангели плачат, а дяволи пеят,

откъсват се бяло и черно перце.

В самотната стая с тъгата живея,

с покрусено пусто сърце.

 

Не търся съчувствие… Само споделям.

Върви битието, предлагащо студ.

Изтече и тази безкрайна неделя…

Беда май е, че съм със друг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...