Живея в безвремие… Тебе те няма.
Едва ли очаквах тъждествен живот:
върви битието, подобно на драма,
прилично на сухо дърво.
И ангели плачат, а дяволи пеят,
откъсват се бяло и черно перце.
В самотната стая с тъгата живея,
с покрусено пусто сърце.
Не търся съчувствие… Само споделям.
Върви битието, предлагащо студ.
Изтече и тази безкрайна неделя…
Беда май е, че съм със друг.