Безвремие

Живея в безвремие… Тебе те няма.

Едва ли очаквах тъждествен живот:

върви битието, подобно на драма,

прилично на сухо дърво.

И ангели плачат, а дяволи пеят,

откъсват се бяло и черно перце.

В самотната стая с тъгата живея,

с покрусено пусто сърце.

Не търся съчувствие… Само споделям.

Върви битието, предлагащо студ.

Изтече и тази безкрайна неделя…

Беда май е, че съм със друг.