Eleya (Елия)
206 431
15.10.2017 г., 14:27 ч.

Библейски пасторал 

  Поезия » Друга
624 0 4

Над Витоша е изгревът смълчан,

изгражда своя смисъл битието.

Разклаща се един самотен чан

под бялата брадичка на козлето.

До него дреме старият пастир,

от своето животно по-самотен.

Отворил е свещеният псалтир

и нещо на прабългарски ломоти.1

Човек и скот, животно и човек!

Едва ли има нещо по-свещено!

О, Боже мой, върни ме в тоя век,

във който сътвори живот-вселена!

Затуй, че липсва сила на сълза,

която би отприщила човека,

той смисъл търси в бедната коза...

А тя му е и идол, и утеха.

 

​​​​​

© Елия Всички права запазени

1ломоти - говори си

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не, Гавраиле, за духовна връзка трудно би могло да се говори. По-скоро мълчаливо приятелско присъствие, което изисква, но и дава. Изисква да бъде нахранено, напоено, издоено и приютено на сушинка. А това, което предлага на пастиря е несъизмеримо с гореизброенитв неща. То е живо същество, с което може да разговаряш и споделяш, мълчалив събеседник, който не би те обидил или засегнал вербално. Това съм имала предвид. Благодаря на всички Ви!
  • Елия не разбрах последния израз"А тя му е идол и утеха".Не ми звучат много библейски.Това някакъв намек за извъндуховна връзка ли е?
  • Много ми хареса, Елия!
  • Страхотно! Затрогващо!
Предложения
: ??:??