Бих плакал
тази нощ –
и всичко да отмине.
Бих гледал тихата вода –
оглежда ме и тя:
кой бях,
къде съм се запътил?
Водата ще измие моите въпроси,
предишни рани
ще отмие,
тъги – несбъднати мечти
ще отекат.
Нанякъде. Не искам и да знам къде.
Аз плаках тази нощ:
сълзите ми –
в звездите
се сляха
с чистата вода.
© Петър Димитров Всички права запазени