4.06.2008 г., 15:32

Билет без връщане

894 0 27
Загубихме се някъде пространствено.
Във времето се търсихме до втръсване.
......................
До цъфналата вишна край вратата ни
стояхме спотаени до възкръсване.

Строшавах тишината на парчета,
а вятърът, по-силен от гласа ми,
отекваше умиращо в сърцето,
където те износих като бебе!

Сега е вече време на различие.
От себе си раздавах без остатък.
Преглъщах те със всяко безразличие,
а хапките напомняха голгота!

Пресичаха се светли хоризонти.
Обувките ми - скъсани от търсене.
По пътя си, като билет без връщане,
събирах стъпките,
останали
след тръгване!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...