Билет без връщане
Във времето се търсихме до втръсване.
......................
До цъфналата вишна край вратата ни
стояхме спотаени до възкръсване.
Строшавах тишината на парчета,
а вятърът, по-силен от гласа ми,
отекваше умиращо в сърцето,
където те износих като бебе!
Сега е вече време на различие.
От себе си раздавах без остатък.
Преглъщах те със всяко безразличие,
а хапките напомняха голгота!
Пресичаха се светли хоризонти.
Обувките ми - скъсани от търсене.
По пътя си, като билет без връщане,
събирах стъпките,
останали
след тръгване!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
