4.06.2008 г., 15:32 ч.

Билет без връщане 

  Поезия » Друга
745 0 27
Загубихме се някъде пространствено.
Във времето се търсихме до втръсване.
......................
До цъфналата вишна край вратата ни
стояхме спотаени до възкръсване.

Строшавах тишината на парчета,
а вятърът, по-силен от гласа ми,
отекваше умиращо в сърцето,
където те износих като бебе!

Сега е вече време на различие.
От себе си раздавах без остатък.
Преглъщах те със всяко безразличие,
а хапките напомняха голгота!

Пресичаха се светли хоризонти.
Обувките ми - скъсани от търсене.
По пътя си, като билет без връщане,
събирах стъпките,
останали
след тръгване!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??