Толкова път извървях
че, да си спомня, вече не смея!
Страх и тъга претърпях,
питах се, как ще живея!
С просяка, хляба делях,
скитника с болка посрещах.
В скута си, обич държах
и молих Бог за надежда!
Ето, във мойта градина
днес разцъфтяват цветя.
Страшната буря отмина,
в миг преоткрих любовта!
© Руми Всички права запазени