Благодарност
Сега, когато мъката изтича
през пръстите ми като пясък ситен,
когато трябва мъдро да обичам
и да попия в тъмното сълзите...
Когато няма нужда от въпроси,
съмнения и спомени излишни.
Когато тишината тук ми носи
спокойствие.
И мисля,
чувствам,
дишам!...
Сега, когато егото човешко
през девет планини, в десета пращам.
И моите, и всички чужди грешки
зениците ми в тъмното не дращят.
Когато даже слънцето стопи
на облаците мислите дъждовни.
Когато самотата не горчи
и съм красива,
смислена,
свободна!...
Във този миг на чиста простота,
поглеждайки нагоре към небето,
аз искам просто да благодаря
за любовта
и вярата в сърцето ми!
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
