14.05.2017 г., 23:02

Благодаря

1.9K 4 14

                          Животът ще дойде по-хубав от песен,

                          по-хубав от пролетен ден...

                                                            Никола Вапцаров

 

 

За хилядите грешки, сама на себе си простих,

и от мъничка искрица, светлина си сътворих.
С нови сили заредена, по пътя смело ще вървя, 

а на вас, прекрасни хора —  
безкрайно ви благодаря. 

 

Дано и моите близки също ми простят. 
Грешна съм. Тъгата си пред тях не скрих.
Грешна и пред вас съм, че изливах я и тук
във стих, след стих.

 

Благодарна съм за добротата. И нека всеки,
който я получи, да я умножи

и без да се замисли, на друг да я  дари. 

 

Обещавам да съм силна. С усмивка сутрин да се будя.

Обещавам и сама, за щастие да се потрудя.

Каквото и да става знам,че вие вярвате във мен.

Искам да съм ваша светличка надежда, днес, сега и в утрешния ден. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря, Мимка
  • Позитивизъм и кураж лъхат от всеки твой ред... Нека винаги те съпътстват! Прекрасен стих!
  • Колко мило от твоя страна, и изобщо! Човек, който си признава грешките и слабостите не е грешен, а светец! Реших да се запозная с теб, чрез стиховете ти, по-обстоятелствено, ако нямаш нищо против...
  • Да си спазиш обещанията!!!Поздрави!!!
  • Много ми хареса стиха ти, Виолета!
    Добавям в любими!
    "Благодаря за добротата.И нека всеки,
    който я получи, да я умножи
    и без да се замисли, на друг да я дари!"
    Пожелавам ти нови творчески успехи!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...