Благодаря, че ме научи да обичам!

22.06.2008 г., 6:33 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 4

1045 0 5

Ти никога не ме целуна,
ръце над мене не простря,
не ме превърна в нежна струна.
със мен дори не пожела...
Видях те с други, нарани ме
и после дълго ме боля.
Но някак си… напълно обяснимо
прищя ми се да ти благодаря.
Сега си спомен - сладката ми мъка,
която още в вените изтича.
Каква любов!!! Без среща и разлъка!
Благодаря, че ме научи да обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Цвете в пустинята
Червени сълзи

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
Приятелю скъп, животът отписва...

В памет на моя скъп приятел Лъчо (Лъчезар Мартинов) Приятелю скъп, животът отписва... Все някога идв...
Назаем

Назаем са очите ми. Погледна ли – посока в цвят да видя си мечтая. Сънят да е красив. Дори последния...

Още произведения »