Благодаря ти, Боже, че съм жив!
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ СЪМ ЖИВ!
Животе мой единствен – и последен, какво ми даде? И какво ми взе?
Днес се събудих на шейсет и седем! – ще пийна две-три бири без мезе.
След миг ще си възседна колелото, на буните ще сляза – за сафрид.
И – ако Бог съгледа ме с едното, ще види, че щастливец съм на вид.
Без грамче основание – да плача за рой химери, хукнали мечти,
с Любов търкалях своята погача! – бих в пепелта объхтани петѝ.
Раздавах се до сетен къшей хлебец на хората, на мравката света! –
и – от трохата три пъти по-дребен, все стихчета нареждам – и чета.
И все тъй тих и праведен, и беден, си пиша честно името с курсив.
Едно човече на шейсет и седем, Благодаря ти, Боже, че съм жив!
5 март 2023 г.
гр. Варна, 5, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
