5.03.2023 г., 6:42 ч.

Благодаря ти, Боже, че съм жив! 

  Поезия
239 3 8

БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ СЪМ ЖИВ!

 

Животе мой единствен – и последен, какво ми даде? И какво ми взе?

Днес се събудих на шейсет и седем! – ще пийна две-три бири без мезе.

След миг ще си възседна колелото, на буните ще сляза – за сафрид.

И – ако Бог съгледа ме с едното, ще види, че щастливец съм на вид.

Без грамче основание – да плача за рой химери, хукнали мечти,

 

с Любов търкалях своята погача! – бих в пепелта объхтани петѝ.

Раздавах се до сетен къшей хлебец на хората, на мравката света! –

и – от трохата три пъти по-дребен, все стихчета нареждам – и чета.

И все тъй тих и праведен, и беден, си пиша честно името с курсив.

Едно човече на шейсет и седем, Благодаря ти, Боже, че съм жив!

 

5 март 2023 г.

гр. Варна, 5, 00 ч.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??