Благословия
Водиш ме към олтара засмяна,
държиш силно моята ръка.
Татко, не ще те забравя,
но друг мъж е моята съдба.
Облякла съм бяла премяна,
твоето момиченце стана жена.
Плачеш ли, недей се издава,
щастлив ден за мен е сега.
Дошли са ми много скъпи гости,
семейства и приятели добри.
Но няма вече, както снощи,
да ме спохождат сънища зли.
И мама е толкова щастлива,
че жени малката си дъщеря.
Татко, голяма потребност изпитвам -
да благословиш моята мечта.
И батко се скита недоволен,
потропва нервен с крак.
Не съм си мислила, че ще го видя,
изтупан и облечен с фрак.
Татко, ето го и него –
моят мъж и сродна душа.
Не, моля те, недей се чумери,
ще предизвикаш в мен тъга.
Виждаш ли колко пораснах –
отдавна не ме носиш на ръце.
Промених се, татко, израснах,
„порасна” с мен и моето сърце.
Въздъхни, татко! Целуни ме!
Жениш малката си дъщеря.
Благослови ме, татко! Позволи ми,
да следвам своята съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
