Благословия
Водиш ме към олтара засмяна,
държиш силно моята ръка.
Татко, не ще те забравя,
но друг мъж е моята съдба.
Облякла съм бяла премяна,
твоето момиченце стана жена.
Плачеш ли, недей се издава,
щастлив ден за мен е сега.
Дошли са ми много скъпи гости,
семейства и приятели добри.
Но няма вече, както снощи,
да ме спохождат сънища зли.
И мама е толкова щастлива,
че жени малката си дъщеря.
Татко, голяма потребност изпитвам -
да благословиш моята мечта.
И батко се скита недоволен,
потропва нервен с крак.
Не съм си мислила, че ще го видя,
изтупан и облечен с фрак.
Татко, ето го и него –
моят мъж и сродна душа.
Не, моля те, недей се чумери,
ще предизвикаш в мен тъга.
Виждаш ли колко пораснах –
отдавна не ме носиш на ръце.
Промених се, татко, израснах,
„порасна” с мен и моето сърце.
Въздъхни, татко! Целуни ме!
Жениш малката си дъщеря.
Благослови ме, татко! Позволи ми,
да следвам своята съдба.
© Ванина All rights reserved.
