Близо
681
0
0
Стой близо до мен.
Толкова близо,
че да не забележиш белите коси,
които започват да обрамчват лицето ми,
но да можеш да видиш младостта ми
в погледа.
Още по-близо,
така че с топлината си да разтопиш смразената ми кръв
от онези моменти плътен мрак,
в които не чувствах живота.
Вените ми са многобройни железопътни линии -
глухи, самотни, без влакове,
а аз съм една безкрайна гара с единствен перон,
така удължен от очакване,
че няма начин да ме пропуснеш.
Стой близо до мен, когато дойдеш.
За да знам, че ме има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
