Mar 21, 2023, 7:45 AM

Близо 

  Poetry » Love
208 0 0

Стой близо до мен.
Толкова близо,
че да не забележиш белите коси,
които започват да обрамчват лицето ми,
но да можеш да видиш младостта ми
в погледа.
Още по-близо,
така че с топлината си да разтопиш смразената ми кръв
от онези моменти плътен мрак,
в които не чувствах живота.
Вените ми са многобройни железопътни линии -
глухи, самотни, без влакове,
а аз съм една безкрайна гара с единствен перон,
така удължен от очакване,
че няма начин да ме пропуснеш.
Стой близо до мен, когато дойдеш.
За да знам, че ме има.

 

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??