Mar 21, 2023, 7:45 AM

Близо

  Poetry » Love
687 0 0

Стой близо до мен.
Толкова близо,
че да не забележиш белите коси,
които започват да обрамчват лицето ми,
но да можеш да видиш младостта ми
в погледа.
Още по-близо,
така че с топлината си да разтопиш смразената ми кръв
от онези моменти плътен мрак,
в които не чувствах живота.
Вените ми са многобройни железопътни линии -
глухи, самотни, без влакове,
а аз съм една безкрайна гара с единствен перон,
така удължен от очакване,
че няма начин да ме пропуснеш.
Стой близо до мен, когато дойдеш.
За да знам, че ме има.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...