10.06.2019 г., 20:10

Блудница

837 7 15

Една жена...

бездомно скита,

във мъжките покварени очи.

След себе си оставила въздишки,

изтрива с пръсти забранените следи.

 

Облича черната си рокля...

Дансингът я чака...

Иска грозно да я сграбчи,

грехът показал своето лице.

А тя танцува блудното си соло в мрака,

целува през сълзи с боязън

треперещото си сърце.

 

И публиката пляска бурно,

купила билет с вината цяла,

затрила нечия съдба.

Поредния трофей да сложи чака на

стената, платила евтина цена.

 

Ето, представлението свършва...

и след това какво... с кого...

В легла различни за награда ляга,

душата гола, боса... потънала в тъма.

 

Една жена...

белязала илюзии различни,

спечелила конкурс за сбъдната мечта,

съблича черната си рокля и облича новите 

си дрипи, осъмнала на прага на дома.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хари, благодаря за този вариант Звучи разцъфващо с красотата на цветята
  • Една жена,
    илюзии белязала...
    Конкурс спечелила
    за сбъдната мечта...
    Съблича роклите си - черни...
    Облича се в цветя...
    Присяда край дома...
  • Много благодаря за думите, изпълнени с надежда! Дано утрото винаги е с нас!
  • Силни мисли и думи,Цвете! Истини, които болят и търсят надежда в утрото!
  • Благодаря ти много! Поздравче и от мен за теб

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...