13.12.2018 г., 23:04

Бог не е виновен

928 3 5

Ти, който викаш... Бог ме изостави,
с проблемите напълно сам!
Викаш си... Защо ме той забрави,
но един въпрос ще ти задам!

 

Първо да ти кажа, за да знаеш,
недей да бъдеш обвинител!
Господ иска ти да се покаеш
и да го приемеш за Спасител.

 

Иска първо да се промениш,

да оставиш тоз живот греховен,

недей за всичко Бога да виниш,
за проблема има друг виновен.

 

Питам те сега... дали поиска,

някога да бъдеш променен?
Бог те чака и от тебе иска
да се молиш всеки ден!

 

Дяволът е най-големият ни враг,
той те кара в Бог да се съмняваш!
Но аз ти казвам пак и пак,
дори и себе си недей да обвиняваш!

 

Бог те чува, имай ти търпение,
моли се, друго не остава!
Чакай отговора без съмнение
и ще видиш Божията слава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Йолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса !!!
  • Бог не съди и не иска. Това е присъщо за егото. За егото има аз и всичко останало. Бог е единство. В единството няма его, защото няма друго. Егото е инструмент за изживяване на единството, но не се ли осъзнае като илюзия има риск да се вземе твърде на сериозно и да си повярва.
  • Съгласна съм с теб, Вики. Трябва да вярваме и да разберем, че промяната винаги започва от вътре, от самите нас. Поздравления за стиха!
  • Ехаа, няма вече да се съмнявам в Бог, дори с годините все повече се убеждавам, че ми е помагал в трудни моменти, дори и без да се моля ежедневно.
  • Много добре структурирано стихотворение с напълно вярно послание, браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...