20.04.2010 г., 21:51

Богатство

1.1K 0 12

Ти си моята майка,

ти си моят свят дом!

Твоят хляб ми е най-сладък

и пред теб само правя поклон!

Рожбо свидна на хан Аспаруха,

ведно три народа събрал.

През годините мина напук

на пореден прокобник, уж богоизбран.

Колко набези само отби,

колко пъти бе в нечие робство?!

Но покорно глава не склони,

не понесе позорно господство.

Не, не търся от теб чудеса,

не очаквам от тебе богатство.

Чудесата човек прави сам,

теб те има, Българийо -

какво по-голямо богатство!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...