26.10.2016 г., 16:46

Богатство

526 1 1

Защо, кому е нужно цялото богатство?

Сякаш с него ще се преродят –

Човекът в бог, любовта във светотатство.

Отесня съвсем на алчността светът.

 

В хранилката за птици в двора

сипвам всеки ден по малко просо.

Уплашени, но гладни – без умора,

едно през друго идват и отлитат.

 

Не познавам правилата птичи,

но в двора ни веднъж не го видях –

охранените птици да изяждат всичко,

а останалите да гладуват в страх.

 

Да, бореха се помежду си, имаше интрига.

Но беше битка между равни.

А, то богатството, то вечно не достига.

Ако е за сити, не за гладни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...