Oct 26, 2016, 4:46 PM

Богатство

  Poetry » Civic
521 1 1

Защо, кому е нужно цялото богатство?

Сякаш с него ще се преродят –

Човекът в бог, любовта във светотатство.

Отесня съвсем на алчността светът.

 

В хранилката за птици в двора

сипвам всеки ден по малко просо.

Уплашени, но гладни – без умора,

едно през друго идват и отлитат.

 

Не познавам правилата птичи,

но в двора ни веднъж не го видях –

охранените птици да изяждат всичко,

а останалите да гладуват в страх.

 

Да, бореха се помежду си, имаше интрига.

Но беше битка между равни.

А, то богатството, то вечно не достига.

Ако е за сити, не за гладни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....