Oct 26, 2016, 4:46 PM

Богатство

  Poetry » Civic
519 1 1

Защо, кому е нужно цялото богатство?

Сякаш с него ще се преродят –

Човекът в бог, любовта във светотатство.

Отесня съвсем на алчността светът.

 

В хранилката за птици в двора

сипвам всеки ден по малко просо.

Уплашени, но гладни – без умора,

едно през друго идват и отлитат.

 

Не познавам правилата птичи,

но в двора ни веднъж не го видях –

охранените птици да изяждат всичко,

а останалите да гладуват в страх.

 

Да, бореха се помежду си, имаше интрига.

Но беше битка между равни.

А, то богатството, то вечно не достига.

Ако е за сити, не за гладни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...