Защо, кому е нужно цялото богатство?

Сякаш с него ще се преродят –

Човекът в бог, любовта във светотатство.

Отесня съвсем на алчността светът.

В хранилката за птици в двора

сипвам всеки ден по малко просо.

Уплашени, но гладни – без умора,

едно през друго идват и отлитат.

Не познавам правилата птичи,

но в двора ни веднъж не го видях –

охранените птици да изяждат всичко,

а останалите да гладуват в страх.

Да, бореха се помежду си, имаше интрига.

Но беше битка между равни.

А, то богатството, то вечно не достига.

Ако е за сити, не за гладни.