През есента , с труд и пот,
зимната трапеза да е богата,
береме златен плод -
грозде от лозето и асмата.
Тайнството започва в мазата
с майсторлък и мъничко пиниз,
ври, клокочи в тъмата
кръвта на Бога Дионис.
Накрая тихичко заспива
докато дойде тоя миг -
едната в бурето отива,
другата в казана с меден лик. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация