28.01.2022 г., 12:37 ч.

Божествената течност 

  Поезия » Хумористична, Друга
350 0 0

През есента , с труд и пот,

зимната трапеза да е богата,

береме златен плод -

грозде от лозето и асмата.

 

Тайнството започва в мазата

с майсторлък и мъничко пиниз,

ври, клокочи в тъмата

кръвта на Бога Дионис.

 

Накрая тихичко заспива

докато дойде тоя миг -

едната в бурето отива,

другата в казана с меден лик.

 

На тънка струйка кат' конец

тече Божествената течност,

от нея ставаш като младенец,

обзема те чувство за вечност.

 

Отваря дебели врати,

кара хората да плачат,

прекалили с нея до зори

някои по корем се влачат.

 

Преди много, много века

бъйгарите пили ,,Отовина",

днес да признаем, нека, 

пием всичко, без бензина!?

 

Поздрав в аванс за празника на Трифон Зарезан, Откровенци!

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Там далече, където е светло и мирише на прясно сено, има къща, подпряла небето, а до нея – зелено дъ...
  • Сто години валя. Сто години останах без суша. Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай. Аз т...
  • По склоновете стръмни на деня се спускаше безименен скитáлец. Животът му – сурова планина, поглъщаше...

Още произведения »