През есента , с труд и пот,

зимната трапеза да е богата,

береме златен плод -

грозде от лозето и асмата.

Тайнството започва в мазата

с майсторлък и мъничко пиниз,

ври, клокочи в тъмата

кръвта на Бога Дионис.

Накрая тихичко заспива

докато дойде тоя миг -

едната в бурето отива,

другата в казана с меден лик.

На тънка струйка кат' конец

тече Божествената течност,

от нея ставаш като младенец,

обзема те чувство за вечност.

Отваря дебели врати,

кара хората да плачат,

прекалили с нея до зори

някои по корем се влачат.

Преди много, много века

бъйгарите пили ,,Отовина",

днес да признаем, нека, 

пием всичко, без бензина!?

Поздрав в аванс за празника на Трифон Зарезан, Откровенци!