LiaNik (И.К.)
259 4451
3.09.2018 г., 21:30 ч.

Божие наследство... 

  Поезия » Друга
441 4 21

Днес се моля със трепет на детско сърце,

и усмихвам се, с поглед чист са очите,

и като леко бяло перце

нека политват нагоре молбите!

 

Пожелавам си, Боже, на тези мъже,

за които сърцата са камъни речни,

върху които стъпват и трият стъпала,

да сполучи животът и късметът да им отреди,

дъщери, цели две да имат те за отплата.

Нека видят студени очи,силни юмруци

 и злоба – как силно боли,

като стъпват краката по онези скали -

чисти,бистри и бели – най-мило, отгледани,

пазени от всички страшни житейски беди!

 

Пожелавам си, Майчице свята, за тези жени,

в ревност и горест, със мисли злочести,

за които няма спирка в нежни мъжки ръце,

няма истини - само измама и мъка човешка.

Нека всяка получи по дар две деца -

синове да са стройни, напети,

и да виждат те, тези пораснали вече мъже,

как кършат ръце,като клони пречупени

в бури и слепи от любовни лъжи.

 

Пожелавам си, на онези мъже,

за които любимата е  просто слугиня,

„боксова круша” и „долно менте”-

нека живеят до маймунски години(поне 102)!

И да чакат треперещи да им се даде,

от синовете обичащи „Мама”,

паничка изстинал стар боб,

или две, филийки мухлясали,

наместо отплата.

 

Пожелавам си всички онези жени,

със езици разцепени, низки душевно - безлични,

за които сплетните за другите са

висините на твоите Божи земни нозе.

Нека видят какво е разплата,

нека видят какво е погром -

не потоп, а им дай от живота,

това що правят, утрои го по сто!

 

И накрая - пожелавам си прошка,

и на мен, и на всички онези,

сгрешили без мисъл, но не и безгрешни,

обичащи силно, любещи безценно,

отдаващи време за прегръдка една,

и дума, и длан за грешна човешка душа!

 

Да бъде, Боже, това, що наричаш награда!

Да бъде, Боже, това, що обричаш на прошка!

Да бъде, Боже, - любов, що не иска отплата!

Да бъде ,Боже, и грешната – свята!

 

© И.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей, мила Васе! Хубав празничен ден ти желая! Да, така е - поколенията наследяват и аз като теб се възмущавам от това, но си е житейски факт.
  • Не те, а поколенията поемат ударите и това ме ядосва! Поздрав!
  • Благодаря ти Костадин! Мисля, че ако не те беше "умислило" не би бил такъв, какъвто си - човек. А прегръдката, понякога е достатъчна да измие доста неща от душата.
  • Иска ми се прегръдката при прошка да е наистина такава,че душата след това да е волна като птичка.Мисля,че затова го има тоя празник ли обичай ли Лиа,незнам.Много ми хареса но и ме умисли нещо.Поздрави Лиа.
  • Благодаря ти, Мариана! Поетични мисли ти желая и много творчески успехи.
  • Скъпа, Иржи стихотворението не случайно носи заглавието "Божие наследство." Не няма как да му се бъркаме на Стареца - дърпа уши след това. А затова и има "Пожелавам си..", не..."Пожелавам..." А последният ред е за душата - тази отритвана и проклината "Грешница" от нас хората, която всъщност е най -истинската ни същност. Поздрави и благодаря ти, че хвърляш по някое оче и на моите писания.
  • Аз мисля,Лиа,че само Бог има право да наказва,без да му подсказваме и молим.....А последния ред.......дали добре съм разбрала молбата?Дано не е така!
  • Благодаря , Гавраил! Интересен коментар, но замислящи думи.
  • Много горчивина която стъпва на пътеката на отмъщение намираща сили да обърне поглед нагоре и дари опрощение.
  • Благодаря ти ,Светулче ! Всеки може да вярва или да не вярва, но дали има или не, знае само онзи, който сам го е претърпял.
  • Силно, нямало казват ненаказан грях. Но някои не вярват.
  • Благодаря, Влади! За мен е наистина ценно твоето присъствие.
  • Благодаря, Наденце! Прегръщам те!
  • Отнесе ме, като ураган! Мога само да кажа: Амин!
  • Благодаря, Георги! Ценя ,че си прочел.
    Марги, метафора или не, всичко си е истина- човек се осъзнава само тогава, когато го заболи.
    Благодаря ти мила! Хубав ден!
  • Много тежко! Чак изтръпнах! Каква сила породи тази молитва?
  • Силна молитва!
    Едно ме съмнява - след детството няма детско сърце. Изчезва в делника...
  • Благодаря, скъпа Елица! Да болка има,но нима не е истина, че децата изкупват греховете на родителите си! А гняв не, възмущение, може би. Господ си "знае работата", и може и да ни праща уроци и може и сами да избираме родителите си, но нима може да отречем ,че има и ще има от всичко по тази земя. Поздрави!
  • Много болка и гняв има в думите ти, Лиа...
    И нека вярваме в Божията справедливост!
  • Толкова си прав, Младен!
    А това не е клетвен стих, това е Божественото наследство.
    За всяко лошо действие срещу човешкото плаща най-милото.
    Справедливостта на Господ Бог винаги я е имало , дали ще е "Видьовден", дали ще страдат близките ти, дали децата ще изкупват греховете на бащите си и майките си. Справедливостта ще я има. Прошката също. Благодаря ти, че добави в любими!
  • Клетвен стих! Изтръпнах, докато го четях. Горките мъже, които са орисани от мойрите да доживеят "маймунските" 102. Неволно извика в главата ми едно гениално четиристишие на Шандор Петьофи, Лиа:

    "Животът ни не струва колкото една
    строшена и изхвърлена навън чиния,
    отгдето просяк стар, изпаднал в немотия,
    изблизва малкото засъхнала храна..."
Предложения
: ??:??