Божие наследство...
Днес се моля със трепет на детско сърце,
и усмихвам се, с поглед чист са очите,
и като леко бяло перце
нека политват нагоре молбите!
Пожелавам си, Боже, на тези мъже,
за които сърцата са камъни речни,
върху които стъпват и трият стъпала,
да сполучи животът и късметът да им отреди,
дъщери, цели две да имат те за отплата.
Нека видят студени очи,силни юмруци
и злоба – как силно боли,
като стъпват краката по онези скали -
чисти,бистри и бели – най-мило, отгледани,
пазени от всички страшни житейски беди!
Пожелавам си, Майчице свята, за тези жени,
в ревност и горест, със мисли злочести,
за които няма спирка в нежни мъжки ръце,
няма истини - само измама и мъка човешка.
Нека всяка получи по дар две деца -
синове да са стройни, напети,
и да виждат те, тези пораснали вече мъже,
как кършат ръце,като клони пречупени
в бури и слепи от любовни лъжи.
Пожелавам си, на онези мъже,
за които любимата е просто слугиня,
„боксова круша” и „долно менте”-
нека живеят до маймунски години(поне 102)!
И да чакат треперещи да им се даде,
от синовете обичащи „Мама”,
паничка изстинал стар боб,
или две, филийки мухлясали,
наместо отплата.
Пожелавам си всички онези жени,
със езици разцепени, низки душевно - безлични,
за които сплетните за другите са
висините на твоите Божи земни нозе.
Нека видят какво е разплата,
нека видят какво е погром -
не потоп, а им дай от живота,
това що правят, утрои го по сто!
И накрая - пожелавам си прошка,
и на мен, и на всички онези,
сгрешили без мисъл, но не и безгрешни,
обичащи силно, любещи безценно,
отдаващи време за прегръдка една,
и дума, и длан за грешна човешка душа!
Да бъде, Боже, това, що наричаш награда!
Да бъде, Боже, това, що обричаш на прошка!
Да бъде, Боже, - любов, що не иска отплата!
Да бъде ,Боже, и грешната – свята!
© И.К. All rights reserved.
