17.01.2008 г., 17:19 ч.

Болестно... 

  Поезия » Друга
994 0 17

Захранена с плътта на болни ниви,

със ялов плод, покълнал от пръстта,

от калните бразди изтръгвам гриви,

с които остро връзвам си греха...

Аз все така вгорчено презимувам

под кървавата почва на страха...

И пестицидно,  в сляпост боледувам

от примесите... впити до костта.

Увяхвайки в ръцете на проказата,

безжизнени умират в самота...

Крилата ми, посечени с измамата

попарила живеца... със мана.

И семената ми, с отровата засяти,

израждат се в недъгави стебла...

А босите следи, в катран изляти,

издъхват в жилестите пипала...

Събуждам се в незрялото отсъствие

на белези, торящи същността...

Пъпкуващо е спящото присъствие

на гневната, посичаща ръка...

Крещи от глад неврозната реколта,

с посърналите... голи рамене...

Заситена със трупове от болка,

аз мокро се прераждам в ледове...

...

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??