Болестно...
Захранена с плътта на болни ниви,
със ялов плод, покълнал от пръстта,
от калните бразди изтръгвам гриви,
с които остро връзвам си греха...
Аз все така вгорчено презимувам
под кървавата почва на страха...
И пестицидно, в сляпост боледувам
от примесите... впити до костта.
Увяхвайки в ръцете на проказата,
безжизнени умират в самота...
Крилата ми, посечени с измамата
попарила живеца... със мана.
И семената ми, с отровата засяти,
израждат се в недъгави стебла...
А босите следи, в катран изляти,
издъхват в жилестите пипала...
Събуждам се в незрялото отсъствие
на белези, торящи същността...
Пъпкуващо е спящото присъствие
на гневната, посичаща ръка...
Крещи от глад неврозната реколта,
с посърналите... голи рамене...
Заситена със трупове от болка,
аз мокро се прераждам в ледове...
...
© Деси Инджева All rights reserved.
