gugi1810 (Галина Пенкова)
12 19
31.08.2008 г., 15:32 ч.

Боли... 

  Поезия » Друга
647 0 3



Животът в теб догаря като свещ
и восъчни сълзите ти горят във мойте длани,
изстиват във изгарящ за живот копнеж,
а мъката превръща ги във живи рани.


С треперещи ръце разлистваш спомени
и плуват във сълзите ти щастливи дни,
а болестта живота в теб с минути рони,
усмихваш се, а мене ме боли.


Върху челото ти аз виждам утрото,
застинало от ужас, бледо, нямо,
ще стопли ли със свойта нежност изгревът
изстиналото в мрака черен рамо?


Знам, ще те засипят сиви дните
и ще заспят върху гърдите ти цветята,
но дори и да пресъхнат някой ден очите,
как вместо с тебе, ще живея с самотата?

© Галина Пенкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??