На теб...
Боли, когато те отричам
и болката, дълбоко в мен
гори, докато те обичам,
непоносимо забранен.
…………………..
Пулсира нетърпима жажда,
пълзи болезнено красива
под кожата ми и разяжда
последната ми съпротива.
Нощта целува своя ден
и кървава сълза раздира
копнежа ѝ несподелен
докато стенейки умира.
А в утрото щастлив денят
расте с неосъзната мощ
и тръгва сам по своя път
към нова, по-желана нощ…
…………………..
Боли, когато се отричам
от болката дълбоко в мен.
Гори, докато те обичам,
а ти си… забранен!!!
© Цвети Пеева Всички права запазени