17.08.2021 г., 0:08

Болка

889 3 7

Боли ли те, че вече няма огън
в камината, очите ни, сърцето?
За неволите ни знае само Бога,
който вечер гледа от небето.

Боли ли те, че трудно разговаряме,
а думите разкъсват ни отвътре?
От себе си със всички сили бягаме,
в посоката, в която ще се блъснем.

Боли ли те, че винаги отлагаме
раздялата за "подходящо време"
и всяка вечер разделени лягаме
от страх съня си да не вземем?

Боли ли те, че трябва да отричаме
и времето си заедно да губим,
разбивайки живота си на късове,
защото се обичаме на думи?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...