1.11.2024 г., 12:11

Болка

494 6 13

 

          "-Боже,колко мъка по тоя свят,боже!"

 

                          Из "По жицата"

 

                           Йордан Йовков 

 

Отвсякъде мъка приижда.

Отвсякъде извира тих стон.

Къде си богонравна надежда, 

че да ти сторя с вяра поклон?!

 

Изоставени деца и майки.

Жалейни очи и души без грим. 

Стоим и само се вайкаме

в театър безкрайно обозрим.

 

Нима сме благи и изнежени;

и демагози без съвест и срам?!

Иначе с думи елейни,прилежни

сме ктитори,но без божи храм!

 

Идват,идват облаците есенни...

Дано,дано след гръм да завали!

И да събуди дъждовната песен...

Но болката едва ли ще преболи!

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за поздравите и пожеланията, Латинка-Златна!🙏
  • "Дано, дано след гръм да завали!
    И да събуди дъждовната песен...
    Но болката едва ли ще преболи!"

    Благословена вечер, Ranrozar (Стойчо Станев)! Бъди здрав!
  • Благодаря за Любими,Лидия!🙏
  • Благодаря за поздравите, Васка!🙏
    Приеми моите сърдечни поздрави!
    Благодаря за хубавите думи и оценката, Елка!🙏
  • "Нима сме благи и изнежени;
    и демагози без съвест и срам?!
    Иначе с думи елейни,прилежни
    сме ктитори,но без божи храм!"
    Прекрасно си го казал, Стойчо! Поздравления!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...