"-Боже,колко мъка по тоя свят,боже!"
Из "По жицата"
Йордан Йовков
Отвсякъде мъка приижда.
Отвсякъде извира тих стон.
Къде си богонравна надежда,
че да ти сторя с вяра поклон?!
Изоставени деца и майки.
Жалейни очи и души без грим.
Стоим и само се вайкаме
в театър безкрайно обозрим.
Нима сме благи и изнежени;
и демагози без съвест и срам?!
Иначе с думи елейни,прилежни
сме ктитори,но без божи храм!
Идват,идват облаците есенни...
Дано,дано след гръм да завали!
И да събуди дъждовната песен...
Но болката едва ли ще преболи!
© Стойчо Станев All rights reserved.