Nov 1, 2024, 12:11 PM

Болка

  Poetry
493 6 13

 

          "-Боже,колко мъка по тоя свят,боже!"

 

                          Из "По жицата"

 

                           Йордан Йовков 

 

Отвсякъде мъка приижда.

Отвсякъде извира тих стон.

Къде си богонравна надежда, 

че да ти сторя с вяра поклон?!

 

Изоставени деца и майки.

Жалейни очи и души без грим. 

Стоим и само се вайкаме

в театър безкрайно обозрим.

 

Нима сме благи и изнежени;

и демагози без съвест и срам?!

Иначе с думи елейни,прилежни

сме ктитори,но без божи храм!

 

Идват,идват облаците есенни...

Дано,дано след гръм да завали!

И да събуди дъждовната песен...

Но болката едва ли ще преболи!

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за поздравите и пожеланията, Латинка-Златна!🙏
  • "Дано, дано след гръм да завали!
    И да събуди дъждовната песен...
    Но болката едва ли ще преболи!"

    Благословена вечер, Ranrozar (Стойчо Станев)! Бъди здрав!
  • Благодаря за Любими,Лидия!🙏
  • Благодаря за поздравите, Васка!🙏
    Приеми моите сърдечни поздрави!
    Благодаря за хубавите думи и оценката, Елка!🙏
  • "Нима сме благи и изнежени;
    и демагози без съвест и срам?!
    Иначе с думи елейни,прилежни
    сме ктитори,но без божи храм!"
    Прекрасно си го казал, Стойчо! Поздравления!

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...