Босонога душа
Душата ми е екзотично цвете,
прелива тя от радост и тъга,
рисува на дъгата цветовете,
разхожда се самичка под дъжда.
Премазан гълъб на асфалта -
в душата ми отронва се сълза.
Бездомник, зъзнещ в одеяло -
трепти от болка моята душа.
Понякога е борбена и силна,
като моряк сред бурното море,
посреща вятъра с усмивка
и хвърля там спасително въже.
Душата ми се моли днес на Бога,
да не остава тъжна и сама.
И нищо, че е босонога,
да тича волно с любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Биразова Всички права запазени
