19.08.2018 г., 22:37 ч.

Бразди в просторите 

  Поезия » Друга
275 0 4

Нечакан, натрапчив, предвиден

полепна в косата ми белият сняг.

И той - като цвят - ми е свиден,

защото ме прави и мъдър, добряк...

 

И мина животът - вихрушка,

на кънки житейски по тънкия лед.

И като неонова крушка

светлееше в пътя пред мене напред.

 

Торбата - със спомени пълна,

пренесох през дните със голи ръце.

Духът ми от огън покълна

и блесна пред Бога със ново лице.

 

И моите мъки горчиви

под тези светящи безбройни звезди,

разриват просторите сиви

и в тях те прокарват дълбоки бразди...

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ирина!
    И на теб пожелавам здраве и хубави дни!
  • В един вестник,където си публикувал стих прочетох,че днес имаш Рожден Ден-юбилей,Никола и искам да ти пожелая много здраве,дълъг живот,ведри мисли и продуктивна муза!
  • Благодаря, Валя!
    Благодаря, ВЛАД!
    Радвам се, че харесахте! Желая ви хубав петъчен ден!
Предложения
: ??:??