Бразди в просторите
Нечакан, натрапчив, предвиден
полепна в косата ми белият сняг.
И той - като цвят - ми е свиден,
защото ме прави и мъдър, добряк...
И мина животът - вихрушка,
на кънки житейски по тънкия лед.
И като неонова крушка
светлееше в пътя пред мене напред.
Торбата - със спомени пълна,
пренесох през дните със голи ръце.
Духът ми от огън покълна
и блесна пред Бога със ново лице.
И моите мъки горчиви
под тези светящи безбройни звезди,
разриват просторите сиви
и в тях те прокарват дълбоки бразди...
© Никола Апостолов All rights reserved.
