rosy88 (Росица Младенова)
56 178
7.04.2016 г., 22:39 ч.

Бразилия 

  Поезия » Друга
627 1 5

Отива си.

А още не е вчера,

но някак няма място за криле.

Пропуска лъч и в този лъч треперя.

Внезапно остаря

като дете,

което да порасне принудено

забравя за игри, закачки, смях...

 

В очите – гръб.

Настръхване.

Студено.

Гората - тъмна.

/Твърде много страх!/

Не, няма думи.

В гърлото ми – суша.

Ръцете мокри.

Тяло на въже.

 

И само ако много се заслушаш

ще чуеш в мене как крещят мъже

с последните си викове,

сред битката

на жадната за кръв и смърт

любов.

 

Отивам си...

Преди да съм пристигнала.

Защото за живот не си готов.

© Росица Младенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато тръгването е преди пристигане
    и любовта кърви изпод раздялата.
    Изгрява залез и събира мигове,
    в парченца от строшено огледало...

    Харесва ми как пишеш. Аплодисменти!
  • Някак задавящо е това стихотворение...Има скрито напрежение, болка и е грапаво, но запомнящо се!
  • Докосва ме - благодаря ти!
  • Благодаря ви, Г-н Порчев и Г-жо Алипиева, за прочита и за думите.
  • Заслушах се. Нищо не чух. Явно не съм готов.
Предложения
: ??:??