Брегът осиротява
След лекомислието на Деня,
брега осиротява.
Пред мен,...
ръце потрива само
Черния байрак...
Самотен Плажа тук,
със босите си стъпала остава
и почва да прецежда бавно
лепкавия мрак...
Запалват се в небето ни
една след друга и звездите...
Опипва ни с ръцете си
мастиления мрак.
А хоризонта затъжи
че няма вече светлините,
и Лятото нахлупва бавно
сивия калпак!
© Христо Славов Всички права запазени