Dec 10, 2015, 12:19 AM

Брегът осиротява

Poetry » Landscape

476 0 0

Брегът осиротява

След лекомислието на Деня,
брега осиротява.
Пред мен,...
ръце потрива само
Черния байрак...
Самотен Плажа тук,
със босите си стъпала остава
и почва да прецежда бавно
лепкавия мрак...

Запалват се в небето ни
една след друга и звездите...
Опипва ни с ръцете си
мастиления мрак.
А хоризонта затъжи
че няма вече светлините,
и Лятото нахлупва бавно
сивия калпак!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0