6.07.2011 г., 17:11

Брод

951 0 17

Ще се завръщам вечно във съня ти

като откраднат спомен от южняка,

ще съм онази, другата – жената,

която векове наред си чакал

 

и към която пътят ти все бяга,

заченат нейде в  маковите изгреви

и в жадната зора с едно очакване,

в което се намират всички истини.

 

Дари ме сякаш с тежка орисия –

да бъда брод през всяка твоя болка,

и в тъмното, с крилете на стихия,

да търся вечно вярната посока.

 

Днес имам свое място във света ти –

до лудост те обичам, нетипична

в забързания кръговрат, в съня ти –

една жена, от другите различна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен стих!
  • Колко огньове палиш със длани!

    В тихи сълзици се стапя свещта.

    Нека надежда в душите остане.

    Танцуваш за себе си. Танцуваш сама.



    Пламък от огън ту трепти, ту се вие.

    Морски талази хапят брега.

    Кошута във извор очите си мие.

    Нежно звездите редят красота.



    Мъжете наоколо "езика си глътват".

    Пот по челата капка след капка,

    а пък очите, чакалено хлътнали,

    мечтаят поредната хапка.



    По твоята рокля болка се стича,

    а от нозете ти Феникс възкръсва.

    Не мога без тебе! Така те обичам.

    Мойта наслада за тебе се кръсти.



    "- Чашата пълна. Дори не си пил...

    Пиян си от мене?! Едва ли...

    Танцувах със тебе, поете мой мил!

    Обичам те! Не разбра ли?!"
  • хубаво, много хубаво даже
  • "Днес имам свое място във света ти –
    до лудост те обичам, нетипична
    в забързания кръговрат, в съня ти –
    една жена, от другите различна."
    Това е твоят брод, Дани!
    обичай, и бъди обичана!
  • Прекрасна си, Дани!
    Благодаря ти за Поезията!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...