6.07.2011 г., 17:11

Брод

950 0 17

Ще се завръщам вечно във съня ти

като откраднат спомен от южняка,

ще съм онази, другата – жената,

която векове наред си чакал

 

и към която пътят ти все бяга,

заченат нейде в  маковите изгреви

и в жадната зора с едно очакване,

в което се намират всички истини.

 

Дари ме сякаш с тежка орисия –

да бъда брод през всяка твоя болка,

и в тъмното, с крилете на стихия,

да търся вечно вярната посока.

 

Днес имам свое място във света ти –

до лудост те обичам, нетипична

в забързания кръговрат, в съня ти –

една жена, от другите различна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен стих!
  • Колко огньове палиш със длани!

    В тихи сълзици се стапя свещта.

    Нека надежда в душите остане.

    Танцуваш за себе си. Танцуваш сама.



    Пламък от огън ту трепти, ту се вие.

    Морски талази хапят брега.

    Кошута във извор очите си мие.

    Нежно звездите редят красота.



    Мъжете наоколо "езика си глътват".

    Пот по челата капка след капка,

    а пък очите, чакалено хлътнали,

    мечтаят поредната хапка.



    По твоята рокля болка се стича,

    а от нозете ти Феникс възкръсва.

    Не мога без тебе! Така те обичам.

    Мойта наслада за тебе се кръсти.



    "- Чашата пълна. Дори не си пил...

    Пиян си от мене?! Едва ли...

    Танцувах със тебе, поете мой мил!

    Обичам те! Не разбра ли?!"
  • хубаво, много хубаво даже
  • "Днес имам свое място във света ти –
    до лудост те обичам, нетипична
    в забързания кръговрат, в съня ти –
    една жена, от другите различна."
    Това е твоят брод, Дани!
    обичай, и бъди обичана!
  • Прекрасна си, Дани!
    Благодаря ти за Поезията!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...