Брод
Ще се завръщам вечно във съня ти
като откраднат спомен от южняка,
ще съм онази, другата – жената,
която векове наред си чакал
и към която пътят ти все бяга,
заченат нейде в маковите изгреви
и в жадната зора с едно очакване,
в което се намират всички истини.
Дари ме сякаш с тежка орисия –
да бъда брод през всяка твоя болка,
и в тъмното, с крилете на стихия,
да търся вечно вярната посока.
Днес имам свое място във света ти –
до лудост те обичам, нетипична
в забързания кръговрат, в съня ти –
една жена, от другите различна.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
