Букет
Мен ме измъчва красотата...
Павел Матев
Мен ме окриля добротата:
дори загатната във жест,
дори в милувката на вятъра,
стаил безмълвната си чест,
дори в оня миг, когато
се лутам в здрачни висоти,
дори в очите на жената,
запалила във мен звезди,
дори в словесната гълчава,
простила грешки и вини,
дори в отминалата слава,
която няма да ни промени,
дори в живота ни тревожен,
(какво ли още не видял?),
дори, когато е възможно
да съчетаеш дълг и идеал...
Мен ме окриля добротата
на този неизбежен свят!
Разкошен е букетът на душата:
събран в един едничък цвят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
