Apr 9, 2017, 1:58 AM

Букет

  Poetry » Civic
808 7 22

                      Мен ме измъчва красотата...

                                   Павел Матев

 

Мен ме окриля добротата:

дори загатната във жест,

дори в милувката на вятъра,

стаил безмълвната си чест,

дори в оня миг, когато

се лутам в здрачни висоти,

дори в очите на жената,

запалила във мен звезди,

дори в словесната гълчава,

простила грешки и вини,

дори в отминалата слава,

която няма да ни промени,

дори в живота ни тревожен,

(какво ли още не видял?),

дори, когато е възможно

да съчетаеш дълг и идеал...

 

Мен ме окриля добротата 

на този неизбежен свят!

Разкошен е букетът на душата:

събран в един едничък цвят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...