Тук е лятото истинско,
с вик на гларус и с нощи солени.
Детсво с пясък засипано.
Стари трепети - непроменени.
И Луната е кръгла,
а среброто И пари в зениците.
А с копринена Ъгли
плуват облаци бавно след птиците.
В огнен изгрев морето
с шепа слънце измива вълните.
Ниже вятър в небето
на верижка за перли звездите.
В бяг препуска кръвта
с възли морски затегнала вени.
И струят в паметта
златни краски и синьо-зелени.
Всеки залез гори
в нестинарски червена жарава
от танцуващи дни...
Няма как този танц да забравя...
Тук е лято.
И свят.
В него спомени луднали тичат.
Този, родният град...
Който толкова много обичам!
© Деа Всички права запазени
Светулчице, не си мълча - пиша, каквото пиша и все някакво море прозира