Aug 10, 2020, 6:22 AM

Бургас

  Poetry
1.3K 6 14

Тук е лятото истинско,
с вик на гларус и с нощи солени.
Детсво с пясък засипано.
Стари трепети - непроменени.
И Луната е кръгла,
а среброто И пари в зениците.
А с копринена Ъгли
плуват облаци бавно след птиците.
В огнен изгрев морето
с шепа слънце измива вълните.
Ниже вятър в небето
на верижка за перли звездите.
В бяг препуска кръвта
с възли морски затегнала вени.
И струят в паметта
златни краски и синьо-зелени.
Всеки залез гори
в нестинарски червена жарава
от танцуващи дни...

Няма как този танц да забравя...

Тук е лято.

И свят.
В него спомени луднали тичат.
Този, родният град...
Който толкова много обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жени, толкова точно - този град е от друго измерение (поне за мен)
    Светулчице, не си мълча - пиша, каквото пиша и все някакво море прозира
  • Бургас звучи като лято, любов, лудории... и да си мълчиш досега! 🌊
  • Дейка! страхотен стих... нестинарски залези... и изобщо поезията в този град има друго измерение!
  • Петър, благодаря за вдъхновението!🌹

    Ники, Даниела,Стойчо, Мари - Благодаря ви!💖
  • Прекрасно е! И с този танцувален ритъм, който прошумява в сърцето със звук на морска вълна! 🌊 🌊 🌊
    Браво, Детска!💞

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...