Бял червеноклюн
С клюн червен, в одежда бяла
търси жаби до премала,
с дългите крака червени
важно крачи неизменно,
вещо си гнездото свива.
Яйчицата си завива
дружката му - женска мила,
любовта му приютила.
После малките му рожби
пърхат със криле, прохождат,
с тлъсти червеи ги храни,
с насекоми все отбрани.
Той скъп баща, сърцат,
на децата мил познат.
Полетя, направи кръг
и се казва, казва... щърк.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
