С клюн червен, в одежда бяла
търси жаби до премала,
с дългите крака червени
важно крачи неизменно,
вещо си гнездото свива.
Яйчицата си завива
дружката му - женска мила,
любовта му приютила.
После малките му рожби
пърхат със криле, прохождат,
с тлъсти червеи ги храни,
с насекоми все отбрани.
Той скъп баща, сърцат,
на децата мил познат.
Полетя, направи кръг
и се казва, казва... щърк.
© Милена Френкева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
