С клюн червен, в одежда бяла
търси жаби до премала,
с дългите крака червени
важно крачи неизменно,
вещо си гнездото свива.
Яйчицата си завива
дружката му - женска мила,
любовта му приютила.
После малките му рожби
пърхат със криле, прохождат,
с тлъсти червеи ги храни,
с насекоми все отбрани.
Той скъп баща, сърцат,
на децата мил познат.
Полетя, направи кръг
и се казва, казва... щърк.
© Милена Френкева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
