23.03.2016 г., 21:45 ч.

Бял камък 

  Поезия » Друга
606 0 0

Ръка си протегнала, на прага застанала

косите полепнали върху потната гръд.

Краката са боси до кърви одрани

щастие търсили под път и над път.

 

Очите зареяни нейде високо,

дирят отново твойто лице

зад кошулята бялата плахо наднича

къдрокосо усмихнато малко дете.

 

Ще попита тогава: Мамо, тейко къде е?

в очите ти пак ще блеснат сълзи:

Oтиде в гората на паша с козите,

и на бял камък полегна да спи.

 

Без време порасна малкия момък,

стана левент и снажен на ръст,

в гората с козите започна да ходи

и на белия камък издигна мраморен кръст.

© Петър Адамов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??