Ръка си протегнала, на прага застанала
косите полепнали върху потната гръд.
Краката са боси до кърви одрани
щастие търсили под път и над път.
Очите зареяни нейде високо,
дирят отново твойто лице
зад кошулята бялата плахо наднича
къдрокосо усмихнато малко дете.
Ще попита тогава: Мамо, тейко къде е?
в очите ти пак ще блеснат сълзи:
Oтиде в гората на паша с козите,
и на бял камък полегна да спи. ...