Бял камък

Ръка си протегнала, на прага застанала

косите полепнали върху потната гръд.

Краката са боси до кърви одрани

щастие търсили под път и над път.

Очите зареяни нейде високо,

дирят отново твойто лице

зад кошулята бялата плахо наднича

къдрокосо усмихнато малко дете.

Ще попита тогава: Мамо, тейко къде е?

в очите ти пак ще блеснат сълзи:

Oтиде в гората на паша с козите,

и на бял камък полегна да спи.

Без време порасна малкия момък,

стана левент и снажен на ръст,

в гората с козите започна да ходи

и на белия камък издигна мраморен кръст.