yotovava (Валентина Йотова)
2631 22229
30.03.2021 г., 21:06 ч.

Бяла забрадка в празна църква 

  Поезия » Любовна
1113 12 26

БЯЛА ЗАБРАДКА В ПРАЗНА ЦЪРКВА

 

Не знам защо и как съм побеляла.

Навярно тишината е причина.

Студът ли ме прониза до премала,

когато ти от мене си замина?

 

По стръмното поел ли си спокоен,

или си тръгнал гневен и обиден.

Беснее оттогава в  мен пороят,

до край изринал райските градини.

 

Да можех лесно всичко да забравя -

безумството, в което си ме давил,

постелята на август от тинтява,

която на страстта покой не дава,

 

уханията на златиста слама,

вибриращите трели на щурците,

и миговете на възторг и пламък -

когато бяхме лудо ненаситни,

 

усещането, че съм глътка въздух,

и ти ме дишаш - за да оживееш...

Дали без мен в тъмата зъзнеш,

и има ли дланта ти кой да сгрее?

 

И някой може ли да отговори,

след болката как да остана жива?

Звездите капят като свещ отгоре.

А бялото така не ми отива.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??