Anita765 (Ани Монева)
297 11768
2.12.2017 г., 22:26 ч.

Бялата 

  Поезия
408 4 7

Тя тихо, много тихичко си стене.

Една от всичките… на първа трето.

Изглежда мъничка и примирена.

 

Машината на друг върти кафето.

Пълзи по коридора бавно време.

Тече животът мълком общо взето.

 

Две капки, сякаш две сълзи в система.

Как лъха задушливата стерилност…

А Бялата дошла е пак да вземе.

 

След всяка болка тя е само милост

и мъка, липса, свещ, и звън камбанен.

След нея е молитвата за сила.

 

След нея свиждането е забрана.

Скимти навън животът, киха хремав.

Тя – бяла. Той е черна пръст и рана.

Вали... В снега умират хризантеми.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??